Има рискове, които дебнат в света на частния капитал

Ню Орлиънс е (не)известен с това, че е град за празненства, който наподобява населява паралелна галактика - това, което се случва на Bourbon Street, нормално остава там, колкото и диво да е. Не е по този начин обаче в бързо разрастващия се свят на американския частен капитал.

В сряда основаният в Ню Орлиънс Пети областен апелативен съд на Съединени американски щати се произнесе в интерес на шест групи от частни финансови и хедж фондове за отменяне на правилото за бистрота, въведено предходната година от Комисията по скъпи бумаги и тържища. Това наложи групите за дялово присъединяване, хедж фондовете и недвижимите парцели да стартират да издават тримесечни доклади за успеваемостта и таксите, да правят годишни одити и да спрат да дават на някои вложители преференциално отнасяне пред назад изкупуване и специфичен достъп до портфейлни холдинги. 

Такива концепции от дълго време са стандарт на публичните пазари. Но те са анатема за доста могъщи играчи с частен капитал. По този метод решението от сряда провокира наслада измежду доста финансисти - и смут от прогресивните и групите за отбрана на потребителите.

И по този начин, какво умозаключение би трябвало да създадат трезвомислещите вложители? Трябва да се отбележат три основни момента.

Първо, тази сага ще подчертае усещането, че правосъдната система на Съединени американски щати става все по-партийна. В последна сметка повода, заради която делото беше заведено в Ню Орлиънс, е, че Луизиана е червен щат, чиито републикански водачи са предразположени да не харесват това, което прави следената от демократите администрация във Вашингтон. Двама от тримата съдии по делото бяха назначени от Доналд Тръмп, а другият от Джордж Буш. 

Подобно правно извършване на покупки във форума не е ново, несъмнено. Но вонята на политическа партизанщина в Съединени американски щати през днешния ден се ускорява. И доколкото решението в Ню Орлиънс ускорява чувството за пристрастна правосъдна система, то е надълбоко тъпо.

Вторият миг е, че защото републиканците пазарят конгреси, повече начинания на SEC в този момент може да бъдат отхвърлени. Наскоро препоръчаните промени в пазарната търговия на държавните облигации и отчитането, обвързвано с климата, наподобяват изключително уязвими. 

Това също е тъпо. Нарязването и смяната на тези правила ще подкопае доверието в предсказуемостта на американската политика. Освен това препоръчаните промени на пазара на облигации и отчитането на изменението на климата са рационални: първото има за цел да понижи (много реалния) риск пазарът на държавни облигации да не действа добре; последното просто би повторило накъдето са се насочили множеството други огромни страни.

Третият огромен урок от Ню Орлиънс е може би най-важният: вложителите от всевъзможен тип би трябвало да бъдат доста по-разбираеми по отношение на рисковете, които се крият в частния капитал свят. „ Бизнес “ и „ финанси “ новините нормално се концентрират върху обществени компании, които по формулировка са по-лесни за следене. Но една постоянно подценявана действителност на американския капитализъм е, че частните компании постоянно са играли голяма роля в стопанската система. Друг е, че отпечатъкът на частния капитал се е нараснал през последните две десетилетия.

Американският капиталов съвет споделя, че в този момент Съединени американски щати имат 32 000 компании, подкрепени от частен капитал, в които работят 12 милиона, до момента в който 34 милиона американци имат пенсии, вложени в този бранш. Междувременно FTI Consulting пресмята, че междинната възвръщаемост е била 15 % през последните 20 години - 50 % повече от S&P 500.

Частните финансови играчи настояват, че по-строгите регулации ще смажат тази невероятна възвръщаемост и упорстват, че са ненужни, защото техните вложители са доста комплицирани. Има известна истина и в двете точки: хората с висока чиста стойност, които са доминирали в бранша, биха могли и би трябвало да схванат правилото на caveat emptor; и тежестите за отчитане на обществените компании са скъпи и тромави.

Наистина, FTI пресмята, че предложенията за откриване на SEC обгръщат 650 страници и показва, че „ за разлика от техните огромни обществено търгувани колеги . . . повечето компании за частни финансови вложения и фондове за недвижими парцели нормално нямат огромни вътрешни отдели за сходство, които да се оправят с това.

Но секторът към този момент не е единствено за изискани богати хора; повода, заради която пенсиите на тези 34 милиона американци са изложени на частен капитал, е, че неотдавна се втурнаха голям брой съществени фондове и дарения. Като се има поради това, желанието на SEC да инжектира повече бистрота и отбрана наподобява изцяло разбираемо и похвално, изключително откакто по-високите лихвени проценти ще понижат възвръщаемостта през идващите години.

Разбира се, има различен метод за разрешаване на този проблем: самите притежатели на активи в този момент могат да изискат по-добро откриване на информация - или да гласоподават с краката си, като изоставен. Силно се надявам повече притежатели на активи да вършат тъкмо това; това е единственият разумен отговор на решението от сряда.

Но един проблем с този сюжет – т.е. доверието в силата на пазарните сили – е, че частните финансови фондове нормално имат дълги интервали на блокиране. Друго е, че финансовата история демонстрира, че притежателите на активи нормално изискват единствено съществени равнища на бистрота след, а не преди бедствието. 

Може би този път вложителите с частен капитал ще бъдат по-мъдри? В последна сметка въздействието на възходящите лихвени проценти върху бизнес модела на частния капитал към този момент излиза наяве. Но в случай че тези притежатели на активи не се разсънят и изискат типа на бистрота и заслужено отношение, което SEC към този момент не може да наложи, някои ще се сблъскат с неприятни разтърсвания в бъдеще. А сходни махмурлуци след празненството в никакъв случай не са приятни, най-малкото когато са непредвидени. Просто попитайте всеки загрубял клиент на Bourbon Street.